Какво представляват луничките (ефелиди)?

Луничките (ефелиди) представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, раз

Луничките (ефелиди) представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа.

Луничките имат фамилен (наследствен) характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно (ако някой от родителите има лунички и децата имат лумички).

Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи – по лицето /бузи, нос , клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигавицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата.

Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 година. След 40 години обикновено изчезват.

 Луничките (ефелиди) се дължат на увеличено натрупване на меланин и структурна промяна на меланозомите в меланоцитите. Меланозомите представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при луничките меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите при луничките броят на меланоцитите не е увеличен.

Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част от рядък генетичен синдром.

 При предразположение към лунички (ефелиди) трябва да се избягват ултравиолетовите лъчи.

Използват се светлозащитни (фотозащитни) кремове и пудри, по- голяма част от които съдържат хидрохинон и витамин С, с избелващи свойства.

Използват се депигментиращи средства под формата на разтвори – например разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна вода, боракс, коджикова киселина.

По преценка на дерматолог се прилагат дермоабразивни методи и ексфолианти (Ретин А), както и химичен пилинг с ± – хидрокси киселини или трихлороцетна киселина. Криохиургията с течен азот и отстраняване с помощта на лазер са с доказана ефективност. Автор: Александър Ненов